Имало едно време...

Ама и аз ги говоря едни... не е било чак толкова отдавна, даже съвсем скоро си е било това нещо... Но нали трябва да се спазва традицията за всяка една "измислена" приказка!? Но стига - имало една овца, тя се казвала Абсурдия... и живеела на едни абсурден полуостров - т.нар. абсурдистан. Въпросната овчица била много добра навремето - с хубаво чисто виме и вакло руно... за нея се грижели добре и тя се отблагодарявала с приличен добив на вълна и мляко. Била много мила и добра, и никому нищо лошо не правила. Знаела и как да се пази от вълци и никак, ама никак не била проста като "овца"...

С времето обаче нещата се променили, след повече от 1300 години живот и много перипетии за овчицата тя започнала да слабее, натиснала я всякаква гад - въшки, бълхи и кърлежи... Макар историята за това как се стигнало до тук да е много увлекателна и интересна не искам да навлизам в нея, защото това в момента не е най-важното. Важното е, че Абсурдия заболяла, синовете и дъщерите й я забравили, а овчарите, които се сменяли на всеки 4-5 години вече не се сещали за нея (освен по време на стригане или доене), важното е, че гадините вече я натиснали, а тя не можела да се защитава без помощта на потомството си. Опс, чакай малко всъщност потомството и не било, чак толкова лошо... то започнало да се организира и да прави опити да спаси клетата си майка. За него обаче въпросът с организацията бил твърде важен и не можело да бъде пренебрегнат просто така - за целта трябвало да се направи организация, структура, комитет и пр. по защитата на овцата. Така се създавали групи по спасяването на овцата във фейсбук, където всеки дарява, допринася и разширява групата според възможностите си. Много интересно, нали? Лично аз съм оптимист и вярвам, че фейсбук ще спаси не само тази овца, но и всички останали твари, които Господ е създал....

 В основата на тази история обаче главните действащи лица са гадините по изкраставялото тяло на Абсурдия - кърлежите, бълхите и въшките... Една топла зимна утрин един насмукал се здраво кърлеж с помощта на брат си и други въшки, бълхи и пр. излязъл на задния хълбок на овцата и казал:

                         - Ние, кърлежите, въшките и другите кръвопиещи, кръвосмучещи и акащи по тази овца същества скоро ще населяваме повече от 50% от тялото й! Имайки това предвид ние трябва да имаме представителство пред овчарите. Ние заслужаваме по сочно месо, защото ставаме все повече и повече... Хълбокът на това клето добиче не е вече неин, той принадлежи на нас, защото ние пием кръв от него!!! Скоро ще имаме не само хълбока, но и цялата овца!!! Ще трябва да й казваме, къде да спи, къде да яде и какво да прави!

Въпросните братя Кръвопирови бяха вече направили опит да основат паметник на умрелия от преяждане кърлеж, но за тяхно съжаление това се оказа много трудно начинание – първо, докато забиваха основите на паметника овцата я заборя и мръдна, а той взе, че падна… после овчарите в един от редките случаи когато обръщаха внимание на овцата видяха забитото в дупето й жило и го махнаха и трето – после въшките толкоз ги домързя да мъкнат паметника, че спряха да се връзват на акъла на Кръвопирови. Те от своя страна, дотолкова наядени от кръвта на овцата не можеха да мръднат а само впили задниците си в кожата на овцата размахваха педипалпите си нагоре към небето. Абе картина ти казвам!

Не мина време и братята забелязаха неодобрението на другата твар по Абсурдия – въшките, започнаха отново да се връщат към обичайните си задължения. След първоначалната еуфория и след като изсмукаха каквото можаха, от парчето плът, с което се разпореждаха братята, те се върнаха в мястото си около задника на овцата. Започнаха отново да ровят из сметта с надеждата да намерят някое парче за вторични суровини… Започна едно шушукане за мързеливите братя, които единственото което направиха е да запалят фитила на бурето с барут и да помислят за собствените си дупета. Следния разговор достига до вас благодарение на специални разузнавателни средства (така, че помислете като стане дебат за свободата с/у сигурността):

-                      Така не може – каза по-големия брат Курталан – ако искаме да обединяваме тварите трябва да спечелим въшките на наша страна!!!

-                      Батко, Батко… – каза по-малкия (от както веднъж се напи така с кръв, че пъпът му изхвръкна като на бременен клоун – всички му викаха Шишо) – защо не спретнем един религиозен конфликт бе Бате!? Въшките ще се разделят на две… ще дойдат сините бръмбари да гледат к`во става… ще е забавно. Дай да го направим, ей така, за шоуто бе Бате!!!

-                      Малкия! – Смъмри го Курталан – С това шега не бива! Ще стане някоя беля… аз едвам вървя, така съм преял! Ще си спукам задника някъде, ако се спъна…, а желязото се кове о време. Докато е още топло – трябва да измислим нещо за сега.

Не щеш ли, из страната да задника на овцата се подадоха няколко пияни въшки, всепризнатите клюкарки Бетина, Тина, Вида и приятелката Нова… сякаш там бяха родени горките, в задника на сензациите:

-                      Мале, мале… скивайте ко прай тоз кърлеж! Така съй насвинил, че не мой да ходи!!! – започнаха да припяват те на четири гласа.

Шишо, който като бебе бе падал по глава и от тогава проявявал признаци на олигофрения, се осъферил и възкликнал:

-                      Глупави клюкарки! Не виждате ли, че Батко не се е „насвинил”, а напротив – от религиозни пости е загубил сили и едва се крепи на крака, извил е педипалипите си и възхвалява Салааам – единственият Бог на тази овца.

Курталан, още не осъзнал какво се случва, понечил да стане но уви, единственото, което успял да постигне било приглушено уригване (цит. по памет – У-аааа). „Саааалааам!!!” – Провикнаха се клюкарките и тръгнаха на всички страни да разнасят клюката… Бегло бяха чували за този екзотичен Бог и за радикалността на последователите му, така че решиха да огласят бързо, че да не настане свещена война или някоя друга глупост. Все пак един наял се до пръсване кърлеж е способен на всичко.

Не бяха се минали и пет минути и вече около двамата братя се събраха повече сини бръмбари от всичките въшки, кърлежи и сган по тялото на Абсурдия. Ами така, де не се знае, ще вземе да се уригне пак, че тогава? Кой ще го погали по корема да му олекне я?

И така три дена ядоха пиха и се веселиха над изнемощялото тяло на Абсурдия. После всичко попремина и се позабрави. Кърлежите останаха един приятен  спомен от събитията на десния хълбок на овцата Абсурдия. Ех, какво ли не чух за тези събития… така ми се иска да бях там. Да мога да тупна кърлежите по тумбаците, да им се усмихна и да им се порадвам… но уви. Партията им така и не се осъществи. Дори като събраха малките гниди от „Дом Въшка и Гнида” и им дадоха безплатно овнешко месо, но пак не успяха да съберат нужните подписи за тяхната партия. Какво да се прави, не е лесен и политическия живот в руното на една овца…, а тя, тя скоро бе заклана от кърлежа, който бе решил да я прави на курбан за празника на Сааалааам – Турбадаан! Не е лесно да си овца днешно време, я кърлеж ще ти изпие кръвчицата, я нещо друго, младите агнета не ги е*е за майка им, а овчарите не гледат овцете си вече, а преговарят с кърлежите, че да намажат от курбана поне.

Източниците ми мълчат с това какво е станало с децата й, според едни някои вече са в други стада, където овчарите все още ги е грижа за овцете, според други са се вразумили и са дали на кърлежите добър урок… аз лично мисля, че още чакат групата им във фейсбук да стане над 50 000 овце… не знам. Аз бих казал, че и една свястна овца стига… овцете са странно нещо. Някой (сър. У. Чърчил) бе казал, че хората са поредица от кръгли нули, имащи смисъл когато пред тях застане една мислеща единица, може и за овцете да е същото – просто ни трябва една свястна овца.

 

Послепис:  Всяка прилика с реални лица или събития е напълно случайна. Ако мислите, че правата ви са нарушени от тази публикация може да се оплачете на Арменския поп.

Браво! Ама защо толкова яд и хъс?! ; :–((

Аз съм безпристрастния разказвач... може жалостта за овцата да ми е повлияла малко. Въпреки всичко трябва да кажа, че тази овца ми харесва и ми се иска да живее поне още 1300 години.

Наистина е Голямо Начало!!!

Много ми харесва стилът и хуморът... аз имам и друга версия за децата на овцата /уви, взаимствана е, но не може и да бъде друга / - Мълчанието на агнетата

Повечето от агнетата за да не ги сполети съдбата на мълчащите ,уви, оскотяха без да се усетят и станаха овце във вълчи кожи.... и една малка част ги споходи гневът на мравките, защото бяха омаловажени до размерите на мравки и експлоатирани като мравки

малко да освежи :-)

аз във фейса написах

Предлагам името България да остане в миналото и да не го петниме повече с антибългарското си съществуване. Тази територия вече отдавна не е България.

поредната дума, която се "удави" в политическите нискостойнстни брътвежи и няма тежест... демагогът крещи дръжте популиста.... а гласът народен е блеене на разпръснато стадо в пустиня.... къде да се развие вече истински страховит популизъм???

Абсурдистан, срам ме е да те наричам България, гето мое прокълнато, поне да можех отново да повярвам на 800-те дни или че ще строим завод....